Откъс от есето на Меган Маркъл, в което описва как е изгубила бебето

Подозренията, че Меган Маркъл крие втората си бременност от части се потвърдиха с признанието на херцогинята, че е загубила второто си дете. 
Новината съобщихме вчера.
Днес ви предлагаме откъс от есето, чийто автор е Меган Маркъл. То е публикувано в New York Times.

„Това беше обичайно юлско утро. Започна както всеки друг ден. Приготвяне на закуска. Хранене на кучетата, Пиене на витамини. Откриване на изгубен чорап. Събиране на косата в опашка, преди да взема сина си от креватчето.
Сменяйки памперса на Арчи, внезапно почувствах рязък спазъм. В следващата секунда се свлякох на пода, държейки сина си в ръце. Започнах да тананикам детска песничка, за да успокоя и двама ни. Веселата мелодия рязко контрастираше с моето усещане, че нещо не е наред. И още в този момент разбрах, че

докато стисках в ръце първородното, изгубих второто си дете

В продължение на няколко часа лежах на болничното легло и стисках ръката на мъжа си. Усещах влажната му от сълзите ни длан и я целувах. Гледайки студените бели стени наоколо, се опитвах да си представя как ще се справим с тази ситуация.

Снимка: Guliver / Getty

Спомних си един момент през миналата година, когато ние с Хари завършвахме обиколката си из Южна Африка. Аз бях изтощена. Кърмех сина ни,но пред обществото се опитвах да се държа.

„Добре ли сте? - ме попита един журналист. Тогава отговорих честно, без да подозирам, че моят отговор ще намери отклик у страшно много хора - млади майки както и у по-опитни и при

всички, които по своему тихо страдат

Моят отговор, струва ми се, им даде разрешение да кажат истината. А на мен повече от всичко ми помогна не отговорът, а самият въпрос.
„Благодаря за въпроса – казах аз. - Не са много хората, които се интересуват дали аз съм добре.“
Седейки на болничното легло и наблюдавайки как страда моя мъж, стараейки се да ме събере късче по късче, а разбрах, че единственият начин за започнем изцелението и като го попитам:

„Ти, добре ли си?“

Добре ли сме? През тази година много от нас стигнаха да ръба. Загуба и болка, измъчваха всеки от нас. Ние слушахме всички тези истории: как жена, още в началото на своя обичаен ден, вдига телефона и научава, че е загубила своята майка заради Covid-19. 
Или пък мъж се събужда в добро настроение, не усеща нищо особено, само е леко отпаднал. Внезапно се оказва обаче, че тестът му за коронавирус е положителен. И след няколко седмици, той, както и хиляди други, умира...
Загубата на дете значи

да понесеш в сърцето си непоносима мъка

Много я преживяват, малко обсъждат и говорят за нея.
Изпитвайки болка от тази загуба, ние с мъжа ми установихме, че от 100 жени в болницата 10 до 20 са пометнали. И въпреки голямата мъка на толкова много хора, този разговор остава табу, обгърнат с необоснован срам и траур в усамотение. 
Есето на Меган завършва с думите:

„Вие добре ли сте? - Ние – ще бъдем!“